Истинско богатство

Исус каза на учениците си: „Един богаташ имал иконом, за когото му докладвали, че пилее парите му. Той го извикал при себе си и му казал: «Какви са тези неща, които чувам за теб? Направи ми отчет за своята работа, защото повече не можеш да останеш на тази длъжност.»

Икономът си помислил: «Какво да правя? Господарят иска да ме уволни. Не съм достатъчно силен да отида да копая земята, а да прося ме е срам. Знам какво ще направя, за да накарам хората да ме приемат в домовете си, след като изгубя работата си.»

Той повикал всички длъжници на своя господар и попитал първия: «Колко дължиш на господаря ми?»

«Сто мерки зехтин» – отговорил той.

Тогава икономът му казал: «Вземи си обратно разписката. Седни и бързо напиши петдесет!»

След това попитал друг: «А ти колко дължиш?»

Човекът отговорил: «Сто крини жито.»

Управителят му казал: «Вземи си разписката и напиши осемдесет.» По-късно господарят похвалил недобросъвестния служител за неговата находчивост. Светските хора са по-находчиви със себеподобните си, отколкото духовните хора.

Казвам ви: спечелете си приятели чрез земното си богатство, така че когато то свърши, да ви приемат във вечните домове. Който е верен в малките неща, верен е и в големите; а който е нечестен в малките неща, ще бъде нечестен и в големите. Затова, ако не могат да ви поверят земното богатство, кой тогава ще ви повери истинското? И щом като не може да ви се разчита за чуждия имот, кой ще ви даде вашия?

Никой не може да бъде едновременно слуга на двама господари, защото или ще мрази единия и ще обича другия, или ще е предан на единия и ще презира другия. Не можете да служите и на Бога, и на Парите.“

Фарисеите, които обичаха парите, чуха всичко това и се присмяха на Исус. Той им каза: „Вие се правите на праведни пред хората, но Бог познава сърцата ви. Онова, което хората ценят, Бог презира.“

Лука

Предизвикателство

Заедно с Исус вървяха много хора. Обръщайки се към тях, той им каза: „Ако някой дойде при мен, но обича баща си и майка си, жена си и децата си, братята, сестрите си и даже собствения си живот повече от мен, не може да бъде мой ученик. Който не носи кръста си и не ме следва, не може да бъде мой ученик.

Ако някой от вас иска да построи кула, няма ли първо да седне да си направи сметка за разходите, за да види има ли достатъчно средства да завърши работата? Иначе, ако положи основите, но не е в състояние да завърши строежа, тогава всички, които го гледат, ще му се присмеят и ще кажат: «Този човек започна да строи, но не можа да завърши.»

Ако един цар има намерение да воюва срещу друг цар, нима няма първо да седне и прецени може ли с десет хиляди души да победи идващия срещу него с двадесет хиляди? Ако види, че не може, тогава много преди другият цар да се приближи, той ще изпрати посланици да преговарят за мир. По същия начин всеки един от вас трябва да се откаже от всичко, което има, иначе не може да бъде мой ученик.

Солта е хубаво нещо, но дори тя, изгуби ли вкуса си, за нищо не става. Няма как да се направи отново солена. Дори за почвата или за наторяване не може да се използва. Хората я изхвърлят.

Който има уши да чува, да слуша!“

Лука

Всичко е готово

Една събота Исус отиде да яде в къщата на виден фарисей. Всички го наблюдаваха много внимателно. Срещу него седеше човек, страдащ от воднянка. Исус попита законоучителите и фарисеите: „Позволено ли е да се лекува в съботен ден или не?“ Но те мълчаха. Тогава Исус хвана болния, излекува го и го изпрати да си върви.

После се обърна към законоучителите и фарисеите: „Ако синът ви или волът ви падне в кладенец, няма ли незабавно да го извадите оттам, дори денят да е събота?“ Те нищо не можаха да отговорят на това.

Когато забеляза, че гостите се настаняват на най-почетните места, Исус им разказа следната притча: „Когато те поканят на сватба, не сядай на най-почетното място, защото ако някой от поканените е по-важен от теб, тогава домакинът, който е поканил и двама ви, ще дойде и ще ти каже: «Отстъпи мястото си на този човек.» И ти, засрамен, ще станеш, за да се преместиш на последното място. Ето защо, когато те поканят на сватба, седни на най-скромното място. Когато дойде домакинът, той ще ти каже: «Приятелю, премести се по-напред, на по-добро място.» Така ще ти бъде оказана чест в присъствието на всички гости. Защото всеки, който величае себе си, ще бъде смирен, а всеки, който смирява себе си, ще бъде възвеличан.“

Тогава Исус каза на фарисея, който го беше поканил: „Когато даваш обяд или вечеря, не кани приятелите, братята, роднините и богатите си съседи, защото и те на свой ред ще те поканят. Вместо това покани бедните, сакатите, недъгавите и слепите и ще бъдеш благословен, понеже тези хора нямат с какво да ти се отплатят, но Бог ще те възнагради, когато праведните хора възкръснат от мъртвите.“

Като чу това, един от седящите на масата заедно с Исус му каза: „Благословен е всеки, който участва в празненството в Божието царство!“

Исус му отговори: „Един човек устроил голямо празненство, на което поканил много гости. Когато дошъл уреченият час, човекът изпратил слугата си да каже на поканените: «Елате, всичко е готово.»

Но всички поканени започнали да се извиняват. Първият казал: «Току-що си купих нива и трябва да отида да я огледам. Моля те, приеми моите извинения.»

Друг се заоправдавал: «Току-що си купих пет чифта волове и отивам да ги изпробвам. Моля те, приеми моите извинения.»

Трети казал: «Току-що се ожених и не мога да дойда.»

Слугата се върнал и разказал всичко на господаря си. Господарят се разгневил и му казал: «Бързо обиколи всички улици и пътеки на града и доведи тук бедните, сакатите, слепите и куците.»

Малко след това слугата казал: «Господарю, изпълних всичко, което ми нареди, но има още място.»

Тогава господарят казал на слугата си: «Тръгни по пътищата и покрай оградите и убеждавай всички, които срещнеш, да дойдат тук, за да се напълни къщата ми. Казвам ти: нито един от онези, които първо бях поканил, няма да участва в празненството ми.»“

Лука

Изобилие за всички

Когато чу какво се е случило с Йоан, Исус седна в една лодка и се отправи към безлюдно място, за да остане сам. Но когато хората разбраха това, излязоха от градовете си и го последваха по суша до мястото, към което се беше отправил. Когато слезе на брега, Исус видя огромна тълпа от хора, съжали ги и излекува болните им.

Вечерта учениците дойдоха при него и му казаха: „Вече е много късно, а мястото е необитавано. Отпрати хората, за да могат да отидат по селата и да си купят храна.“

Исус отвърна: „Няма нужда да си отиват. Вие ги нахранете.“

Учениците отговориха: „Но ние имаме само пет хляба и две риби.“

Той им каза: „Донесете ми ги!“ След това нареди на хората да насядат върху тревата и като взе петте хляба и двете риби, погледна към небето и благодари на Бога. После разчупи хляба и го даде на учениците, а те го раздадоха на хората. Всички ядоха до насита, а след това учениците събраха останалата храна и напълниха дванадесет кошници. Тези, които ядоха, бяха около пет хиляди души, без да се броят жените и децата.

Веднага след това Исус накара учениците да се качат в лодката и им каза да отидат на другия бряг на Галилейското езеро, а той остана, за да отпрати хората. След като се сбогува с тях, Исус се качи на хълма сам да се моли. С настъпването на вечерта той все още беше там сам. По това време лодката вече се бе отдалечила от брега, люшкана от силни вълни и насрещен вятър.

Между три и шест часа сутринта Исус дойде при учениците си, като ходеше по водата. Когато го видяха да върви по водата, те се ужасиха и казваха: „Призрак!“, викайки от страх.

Но Исус бързо им заговори: „Смело! Аз съм! Не се страхувайте!“

Тогава Петър каза: „Господи, ако това си ти, кажи ми да дойда при теб по водата.“

„Ела!“ – каза Исус и Петър слезе от лодката и тръгна по водата към него. Но когато видя силния вятър, се изплаши, започна да потъва и извика: „Господи, спаси ме!“

Веднага Исус протегна ръка, хвана го и му каза: „Много малка ти е вярата! Защо се усъмни?“

След като Петър и Исус влязоха в лодката, вятърът утихна. Тогава учениците в лодката паднаха на колене пред Исус и казаха: „Ти наистина си Божият Син!“

След като пресякоха езерото, стигнаха до брега при Генисарет. Когато местните жители познаха Исус, разгласиха вестта за пристигането му из цялата област. Хората доведоха при него всички болни и го молеха да им позволи само да докоснат края на дрехата му. И всички болни, които я допряха, бяха излекувани.

Матей

Всичко, от което се нуждаеха

След това Исус премина на другия бряг на Галилейското езеро (или Тивериадското езеро) и много хора го последваха, защото бяха видели знаменията над болни хора, които бе извършил. Исус се изкачи на хълма и седна там с учениците си. Наближаваше юдейският празник Пасха.

Исус вдигна поглед и като видя, че към него идват много хора, каза на Филип: „Къде можем да купим достатъчно хляб, за да нахраним всички тези хора?“ (Той каза това само за да изпита Филип, защото вече знаеше какво ще направи.)

Филип отговори: „И с двеста динария пак няма да можем да купим достатъчно хляб, за да нахраним тези хора – всеки ще получи само по един залък.“

Друг ученик на Исус (Андрей – братът на Симон Петър) му каза: „Едно момченце тук има пет ечемичени хляба и две риби, но какво е това за толкова много народ?“

Исус отговори: „Кажете на хората да седнат.“ (На това място имаше много трева.) Всички насядаха. (Мъжете бяха около пет хиляди.) Тогава Исус взе хлябовете, благодари на Бога и раздаде на седналите на тревата, като всеки взе колкото искаше. Същото направи и с рибата.

Когато всички се нахраниха, Исус каза на учениците си: „Съберете останалите парчета, за да не се хвърли нищо!“ И учениците събраха останалото от петте ечемичени хляба и напълниха дванадесет големи кошници с къшеи, след като всички бяха яли.

Когато видяха знамението, което Исус извърши, хората започнаха да говорят: „Този човек наистина е Пророкът, който трябваше да дойде в света.“

Исус разбра, че искат насила да го заставят да стане цар и затова отново отиде на хълма сам.

Привечер учениците му слязоха до езерото. Вече беше тъмно, а Исус още не се беше върнал. Те се качиха на една лодка и се отправиха през езерото към Капернаум. Духаше силен вятър и вълните ставаха все по-големи. Бяха гребали пет-шест километра, когато видяха Исус да върви по водата, приближавайки се към лодката, и се изплашиха. Но той им каза: „Не се страхувайте! Аз съм!“ Тогава учениците с радост го взеха в лодката и тя веднага стигна до мястото, към което бяха тръгнали.

Йоан

Всичко е свързано с живота

Исус вършеше тези неща в събота и поради тази причина юдеите започнаха да го преследват. Но той им каза: „Моят Баща винаги работи, затова аз също работя.“

Този отговор затвърди решението на юдеите да го убият – той не само нарушаваше закона за съботата, но и наричаше Бога свой Баща, приравнявайки се по този начин с Бога!

Но Исус отговори: „Уверявам ви: Синът не може да извърши нищо сам, а само това, което вижда, че прави Отец. Това, което върши Отец, върши и Синът. Отец обича Сина и му показва всичко, което прави. Той ще му покаже още по-велики неща от тези и вие ще се удивлявате. Както Отец възкресява мъртви и им вдъхва живот, така и Синът дава живот на този, на когото пожелае. Отец не съди никого, но е дал пълната власт на Сина да съди, за да могат всички да почитат Сина така, както почитат Отца. Който не почита Сина, не почита Отца, който го е изпратил.

Уверявам ви: който чуе думите ми и повярва в Онзи, който ме е изпратил, има вечен живот и няма да бъде съден. Той вече е преминал от смърт към живот. Уверявам ви: идва времето – и то вече е тук – когато мъртвите ще чуят гласа на Божия Син и всички, които го чуят, ще живеят. Както Отец е източникът на живот, така той е направил Сина източник на живот и му е дал власт да съди, защото той е Човешкият Син.

Не се учудвайте на това, защото идва времето, когато всички мъртви в гробовете ще чуят неговия глас и ще излязат. Тези, които са вършили добро, ще възкръснат и ще живеят, а тези, които са вършили зло, ще възкръснат и ще бъдат осъдени.

Нищо не мога да извърша сам. Съдя само така, както Отец ми казва. Моята присъда е правилна, защото не се опитвам да върша онова, което аз искам, а онова, което Онзи, който ме е изпратил, иска.

Ако сам свидетелствам за себе си, свидетелството ми би било недействително. Но има друг, който свидетелства за мен, и зная, че това, което той свидетелства за мен, е истина.

Изпратихте хора при Йоан и той потвърди истината. Нямам нужда от човек, който да свидетелства за мен; казвам ви това, за да можете да се спасите. Йоан беше като лампа, която гори и дава светлина, и вие с радост приемахте светлината му за известно време.

Но аз имам доказателство за себе си, което е по-силно от това на Йоан, защото делото, което Отец ми е дал да извърша и което върша сега, свидетелства за това, че Отец ме е изпратил. Дори моят Баща, който ме изпрати, свидетелства в моя полза. Вие никога не сте чували гласа му, нито сте виждали как изглежда и не пазите посланието му в сърцата си, защото не вярвате в този, когото той изпрати. Изучавате внимателно Писанията и мислите, че чрез тях ще намерите вечен живот, но те самите свидетелстват за мен! И въпреки това вие отказвате да дойдете при мен, за да имате живот.

Не търся похвала от хората. Но аз ви познавам и зная, че в сърцата ви няма любов към Бога! Дойдох в името на моя Баща и въпреки това вие не ме приемате. Но дойде ли някой друг от свое име, него ще приемете! Как можете да повярвате, след като търсите похвала един от друг, а не се стремите да получите похвала от единствения Бог?

Не мислете, че аз ще ви обвиня пред Отца. Този, който ви обвинява, е Моисей, в когото сте положили надеждите си. Ако наистина вярвахте на Моисей, щяхте да повярвате и на мен, защото той за мен писа. Но ако не вярвате на това, което той писа, как тогава ще повярвате на това, което аз казвам?“

Йоан

Неизвестният приятел

После настъпи юдейски празник и Исус отиде в Ерусалим.

В Ерусалим до Овчата порта имаше къпалня с пет покрити предверия, наречена на арамейски Витезда. Под колоните на тези предверия лежаха много болни. Едни бяха слепи, други – сакати, а някои – парализирани. Там имаше и един човек, който беше болен от тридесет и осем години. Когато го видя да лежи и разбра, че е болен от толкова дълго време, Исус го попита: „Искаш ли да оздравееш?“

Болният отговори: „Господине, няма кой да ми помогне да вляза във водата, когато тя се раздвижи. Всеки път, когато се опитам да стигна пръв, някой друг ме изпреварва.“

Тогава Исус му каза: „Стани! Вземи си постелката и ходи.“ В същия миг човекът беше излекуван; взе постелката си и започна да ходи.

Денят, в който се случи това, беше събота. Тогава някои юдеи казаха на излекувания: „Днес е събота, законът не разрешава да носиш постелката си.“

А той им отговори: „Човекът, който ме излекува, ми каза: «Вземи си постелката и ходи.»“

Юдеите попитаха: „Кой е този, който ти каза да си вземеш постелката и да ходиш?“

Но излекуваният не знаеше кой беше той, тъй като там имаше много хора и Исус незабелязано си беше отишъл.

По-късно Исус го намери в храма и му каза: „Ето, сега си здрав. Затова престани да съгрешаваш, за да не ти се случи нещо по-лошо.“

Човекът се върна при юдеите и им каза, че Исус е този, който го е излекувал.

Йоан

Състрадание и прошка

Исус каза: „Не съдете, за да не съдят и вас. Не осъждайте и няма да ви осъждат. Прощавайте, за да прощават и на вас. Давайте и ще ви се дава. В ръцете ви ще се излее повече, отколкото можете да държите. Ще получите толкова много, че то ще прелива в скута ви. Защото каквато мярка използвате за другите, такава ще бъде използвана и за вас.“

Исус им разказа следната притча: „Нима може слепец да води друг слепец? Нали и двамата ще паднат в ямата! Ученикът не превъзхожда своя учител, но всеки, когато е напълно обучен, ще бъде като учителя си.

Защо забелязваш тресчицата в окото на брат си, а не виждаш гредата в собственото си око? Нима можеш да кажеш: «Братко, нека извадя тресчицата от окото ти», когато не виждаш гредата в своето? Лицемер! Първо извади гредата от собственото си око. Едва тогава ще виждаш достатъчно ясно, за да извадиш тресчицата от окото на брат си.

Доброто дърво не ражда лоши плодове, както и лошото дърво не ражда добри. Всяко дърво се познава по плодовете му. Хората не берат смокини от тръни, нито пък грозде – от къпинов храст. От сърцето на добрия човек излиза добро, а от сърцето на злия – зло. Устата говори това, с което е пълно сърцето.

Защо се обръщате към мен с думите «Господи, Господи!», а не вършите това, което говоря? Ще ви дам пример на кого прилича всеки, който идва при мен, чува думите ми и им се подчинява. Такъв човек е като строителя, който направил дълбок изкоп и положил основите върху скала. Когато станало наводнение и реката връхлетяла върху къщата, тя не помръднала, защото била здраво построена. А този, който чува думите ми, но не се подчинява, прилича на човека, който построил къща направо върху земята, без основи. Когато реката я връхлетяла, къщата се сгромолясала и била напълно разрушена.“

Лука

Тайната на щастието

През онези дни Исус се качи на хълма, за да се моли, и прекара цялата нощ в молитва към Бога. На сутринта той събра учениците си, избра дванадесет от тях и ги нарече апостоли: Симон, когото нарече Петър, брат му Андрей, Яков, Йоан, Филип, Вартоломей, Матей, Тома, Яков – синът на Алфей, Симон, наречен Зилот, Юда – синът на Яков, и Юда Искариотски, който по-късно го предаде.

Исус слезе от хълма заедно с апостолите си и застана на едно равно място сред голяма група свои ученици. Там имаше и много хора от цяла Юдея, Ерусалим и крайбрежните градове Тир и Сидон. Те бяха дошли да чуят Исус и да бъдат излекувани от болестите си. Измъчваните от зли духове също бяха излекувани. Всеки се опитваше да се докосне до Исус, защото от него излизаше сила, която лекуваше всички.

Исус погледна учениците си и каза: „Благословени сте вие, бедните, защото ваше е Божието царство. Благословени сте вие, които сега сте гладни, защото ще бъдете наситени. Благословени сте вие, които сега плачете, защото ще се смеете от радост. Благословени сте, когато хората ви ненавиждат, отлъчват от обществото, обиждат и злословят името ви заради Човешкия Син.

Ликувайте, когато това стане, и скачайте от радост, защото наградата ви в небето е голяма! Та нали по същия начин предците им се отнасяха с пророците!

Но горко на вас, богатите, защото вече сте имали лесен живот. Горко на вас, които сега сте сити, защото ще гладувате. Горко на вас, които сега се смеете, защото ще скърбите и ще плачете. Горко ви, когато всички говорят за вас само добро, защото по същия начин предците им говореха за лъжепророците.

На вас, които ме слушате, казвам: обичайте враговете си. Отвръщайте с добро на онези, които ви мразят. Благославяйте онези, които ви проклинат. Молете се за онези, които ви причиняват зло. Ако някой те удари по едната буза, предложи му и другата. Ако ти отнеме връхната дреха, остави му и ризата си. Давай на всеки, който те помоли. Ако някой ти отнеме нещо твое, не си го искай обратно. Отнасяйте се с другите така, както искате те да се отнасят с вас.

Ако обичате само онези, които ви обичат, нима заслужавате да ви похвалят за това? Та нали и грешниците обичат онези, които ги обичат! Ако отвръщате с добро само на онези, които ви правят добро, нима заслужавате да ви похвалят за това? Та нали и грешниците правят същото! И ако давате назаем само на онези, които очаквате да ви се издължат, нима заслужавате да ви похвалят за това? Та нали и грешниците си дават един друг назаем, като очакват заемът да им бъде върнат. Вие обаче обичайте враговете си, правете им добро и давайте назаем, без да очаквате някаква отплата. Тогава наградата ви ще бъде голяма и вие ще бъдете деца на Всевишния. Защото Бог е добър дори към неблагодарните и злите хора. Бъдете състрадателни, както вашият Баща е състрадателен.“

Лука

Нарушаване на правилата

Един съботен ден Исус вървеше през едни житни полета. Учениците му късаха класове, стриваха ги с длани и ядяха зърната. Някои от фарисеите им казаха: „Защо правите това, което законът забранява да се върши в съботен ден?“

Исус им отвърна: „Нима не сте чели какво направи Давид, когато той и хората с него бяха гладни? Давид влезе в Божия дом, взе присъствените хлябове и яде от тях, като даде и на другите с него да ядат, въпреки че законът на Моисей разрешава това само на свещениците.“ И им каза: „Човешкият Син е Господар на съботата.“

Веднъж, пак в събота, Исус отиде в синагогата да поучава. Там имаше един човек с изсъхнала дясна ръка. Законоучителите и фарисеите търсеха повод да обвинят Исус, затова внимателно го наблюдаваха дали ще излекува някого в събота или не. Исус обаче знаеше мислите им и каза на човека с изсъхналата ръка: „Изправи се и застани пред всички!“ Човекът се изправи и застана там.

Тогава Исус се обърна към тях: „Питам ви, какво изисква законът да се прави в събота – добро или зло? Да се спасява живот или да се погубва?“

Исус обиколи всички с поглед и каза на човека: „Протегни си ръката!“ Той си протегна ръката и тя оздравя. Гняв обзе фарисеите и законоучителите и те започнаха да обсъждат помежду си какво да сторят на Исус.

Лука